/Европейски избори 2019: национални правила

Европейски избори 2019: национални правила

2018-11-08T14:41:46+00:00октомври 31, 2018|

Този материал съдържа актуална информация за ключовите данни относно предстоящите европейски избори, които ще се проведат през месец май 2019 г. В приложените инфографики читателите могат да намерят информация за изборния ден, системите за гласуване, приети на равнище държави-членки, както и правилата за допустимост и разпределение на местата в Европарламента. Важно е да се отбележи, че инфографиките отчитат преразпределението на местата след излизането на Великобритания от ЕС и общото намаление на общия брой места до 705.

Очаквана дата на изборите

Изборите за Европейски парламент (ЕП) ще се проведат във всички държави-членки между 23 и 26 май 2019 г. Точният ден на изборите се определя от държавите-членки; в някои случаи той трябва да бъде потвърден официално през 2019 г. Резултатите от изборите могат да бъдат публикувани едва след приключване на гласуването в държавата-членка, чиито гласоподаватели последно гласуват в неделя, 26 май 2019 г.

  • С жълт знак са отбелязани държавите, в които гласуването е задължително.
  • В България изборите за ЕП ще се проведат на 26 май (неделя) 2019 г.

 

Брой на членовете на ЕП и система за гласуване

Понастоящем ЕП разполага със 751 члена на ЕП (възможно най-много съгласно член 14, параграф 2 от Договора за ЕС). След оттеглянето на Великобритания от ЕС някои от местата, които сега се притежават от английските евродепутати, ще бъдат преразпределени между държавите-членки, а общият брой на местата ще бъде намален на 705.

За България броят на представителите в Европейския парламент остава 17.

 

Минимална възраст на кандидатите

Минималната възраст на кандидата, за да може да участва в изборите за Европейски парламент и да бъде избиран, се определя от националното законодателство. Въпреки че възрастта за гласуване във всички държави членки е 18 години (с изключение на Австрия, където е 16 г.), минималната възраст, необходима за кандидатстване за член на ЕП варира значително за всяка държава от 18 до 25 години.

  • В България минималната възраст за кандидатиране е 21 г.

 

Гласуване от чужбина

Почти всички държави-членки дават възможност да се гласува от чужбина за изборите за ЕП. Някои държави-членки изискват гласоподавателите да се регистрират предварително в националните си избирателни органи, за да могат да гласуват от чужбина по пощата или в посолство/консулство. В някои държави-членки право да гласуват от чужбина имат само гражданите, които живеят в друга държава на ЕС (например България). В някои държави-членки (например Дания) гласуването в посолствата се осъществява преди деня на изборите.

Новите изменения на избирателния акт от 1976 г., на които Парламентът даде съгласието си на пленарно заседание на 4 юли 2018 г., заявяват, че държавите-членки могат да предвидят възможността за предварително гласуване, гласуване по пощата и гласуване по електронен път и по интернет в изборите за Европейски парламент. Те трябва да предприемат мерки, които са достатъчни, за да гарантират по-специално надеждността на резултата, секретността на гласуването и защитата на личните данни в съответствие с приложимото право на Съюза. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че двойното гласуване на изборите за Европейски парламент подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

 

Избирателен праг

 

 

Новите правила определят задължителен праг в някои случаи за разпределението на местата. На национално равнище този праг не може да надхвърля 5% от валидните гласове. Освен това държавите-членки, в които се използва системата на списъците, определят минимален праг за разпределяне на местата за избирателни райони, които обхващат повече от 35 места. Този праг не може да бъде по-малък от 2% и не трябва да надвишава 5% от валидните гласове в съответния избирателен район, включително държава-членка с един избирателен район. На практика тази разпоредба засяга само най-големите държави-членки. Държавите-членки ще трябва да се съобразят с това задължение най-късно във времето за избирането на Парламента през 2024 г.

В момента в Германия няма избирателен праг. Това се дължи на решението на Конституционния съд на Федерална република Германия от 2014 г., че обявеният 3% избирателен праг е противоконституционен.

За България няма минимален праг на евроизборите.

 

Източник: Европейски парламент

 

X