Брюксел
Зимен пакет на европейския семестър: преглед на напредъка на държавите членки при изпълнението на техните икономически и социални приоритети
Европейската комисия публикува днес своя годишен анализ на икономическата и социалната ситуация в държавите членки, включително анализ на напредъка при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и оценка на възможните дисбаланси.
Европейската икономика нараства със стабилни темпове и положителните икономически перспективи са съпътствани от подобряване на пазара на труда и социалната ситуация. Тези развития са резултат от предприетите от държавите членки през последните години реформи и дават възможност за допълнително засилване на устойчивостта на икономиките и обществата на ЕС. Въпреки това ползите от възстановяването не са разпределени еднакво в обществото и структурните слабости пречат на растежа и сближаването в някои държави членки. Ето защо държавите от ЕС трябва да се възползват от настоящата положителна динамика, за да укрепят допълнително основите на своите икономики.
Днешните доклади за 27 страни (за всички държави членки с изключение на Гърция, за която се прилага програма за подкрепа на стабилността) съдържат годишния анализ на службите на Комисията на икономическото и социалното положение в държавите членки, в това число на напредъка при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки през годините. Този анализ се основава на интензивен диалог на техническо и политическо равнище с държавите членки и със заинтересованите страни на всички равнища като част от европейския семестър за координация на политиките.
За 12 държави членки, за които през ноември беше взето решение за извършването на задълбочен преглед, докладите по държави включват оценка за наличие на възможни макроикономически дисбаланси и пакетът съдържа актуализирана категоризация на страните в съответствие с т.нар. процедура при макроикономически дисбаланси.
За първи път в докладите по държави се поставя специално ударение върху интегрирането на приоритетите на Европейския стълб на социалните права, провъзгласен през ноември 2017 г. Тази година се поставя конкретен акцент върху анализирането на предизвикателствата по отношение на уменията и начина, по който функционират мрежите за социална сигурност на национално равнище. Данни от набора от социални показатели се използват също и за проследяване на резултатите по отношение на заетостта и в социалната сфера.
Настоящият зимен пакет от европейския семестър следва публикуването през ноември на годишния обзор на растежа за 2018 г. и препоръката относно икономическата политика в еврозоната, с които се определят приоритетите на европейско равнище за следващата година. Сега пакетът измества вниманието върху националното измерение на семестъра и предоставя основата, върху която държавите членки ще разработят своите годишни национални програми до средата на април. Заедно с докладите по държави, националните програми ще бъдат в основата на предложенията на Комисията за следващия кръг от специфични за всяка държава препоръки през май.
Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Силни икономики са онези, които продължават да работят за преодоляването на своите слабости, дори когато времената са добри. В настоящия момент, когато европейската икономика нараства с най-високи темпове за последните десет години, именно такава трябва да бъде нашата стратегия —
както на равнище ЕС, така и на национално равнище.“
Пиер Московиси, комисарят, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: „Единадесет държави — членки на ЕС, все още са засегнати от макроикономически дисбаланси, което ги прави уязвими в случай на сътресения. Европейската комисия отбелязва днес, че коригирането на тези дисбаланси е в ход благодарение на продължаващите реформи и икономическо възстановяване, което прави Европа по-силна. Това са добри новини. Броят на страните, за които се прилага тази процедура, след кризата намалява. Благодарение на постигнатия напредък, днес ние поставяме България, Франция, Португалия и Словения в по-положителна категория. Във всички държави са необходими повече усилия. За милиони европейци животът остава ежедневна битка, поради което всички правителства трябва да положат повече усилия за борба с неравенството, безработицата и несигурността на работните места.“
Мариан Тейсен, комисарят, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, добави: „С провъзгласяването на Европейския стълб на социалните права поставихме инвестирането в умения, намаляването на неравенствата, социалната справедливост и приобщаващия растеж на челно място в програмата си. Сега трябва да следим резултатите на държавите членки по отношение на принципите и правата, включени в стълба, за да ги превърнем в практическа реалност.“
Напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки 
Както всяка година, докладите по държави оценяват напредъка на държавите членки в борбата с техните основни икономически и социални предизвикателства и в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, направени в миналото. Анализът на напредъка през годините показва, че държавите членки са постигнали поне „известен напредък“ по отношение на повече от две трети от препоръките.
Реформите се изпълняват ефективно в някои ключови области. От началото на европейския семестър през 2011 г. държавите членки са постигнали най-голям напредък в областта на финансовите услуги и във фискалната политика и бюджетното управление. Значителен напредък бе постигнат и по отношение на достъпа до финансиране, законодателството за защита на заетостта и рамките за трудовите договори. Акценти на политиките за всички държави членки са включени в докладите по държави.
Днес Комисията прие също и работната програма за 2018 г. на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР), по която на държавите членки ще бъде предоставяна подкрепа за провеждането на реформи, по-специално за реформите, определени като приоритетни в специфичните за всяка държава препоръки. През 2018 г. от тази подкрепа ще се възползват над 140 проекта в 24 държави членки.
Коригиране на макроикономическите дисбаланси
През ноември миналата година Комисията започна задълбочени прегледи за 12 държави членки с цел да анализира дали те са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. В 12 държави членки, които тази година бяха предмет на задълбочен анализ, беше установено наличието на дисбаланси или прекомерни дисбаланси през миналата година. Комисията стигна до заключението, че 11 от общо 12 държави членки, които бяха подложени на задълбочен преглед, са изправени пред дисбаланси (8 от тях) или прекомерни дисбаланси (3 от тях). Обобщението на задълбочените прегледи е, както следва:
– В Хърватия, Кипър и Италия са установени прекомерни икономически дисбаланси.
– В България, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция са налице икономически дисбаланси. За България, Франция и Португалия ситуацията вече не е така напрегната в сравнение с прекомерните дисбаланси, отчетени миналата година.
– В Словения вече не се наблюдават икономически дисбаланси.
– За България и Португалия Комисията подчертава, че все още са необходими допълнителни усилия, за да се осигури устойчива корекция на дисбалансите.
Европейски стълб на социалните права
Социалното измерение на европейския семестър тази година беше обогатено допълнително с интегрирането на приоритетите на Европейския стълб на социалните права. В докладите по държави се използват също и данните, събрани посредством набора от социални показатели за проследяване на заетостта и социалните резултати. Ситуациите и приоритетите естествено се различават и анализът отчита тези различия. Областите, които пораждат особена загриженост в някои държави членки, включват осигуряването на подходящи умения, продължаващата разлика в равнищата на заетост между половете, силно сегментирания пазар на труда и риска от бедност сред работещите, слабото отражение на социалните трансфери за намаляване на бедността, слабия растеж на заплатите и неефективния социален диалог.
Какво следва?
Докладите по държави съдържат оценката на Комисията на положението във всяка държава членка и предоставят основа за участието на всички заинтересовани страни. Очаква се Съветът да обсъди докладите заедно с резултатите от задълбочените прегледи. Комисията ще проведе двустранни срещи с държавите членки относно съответните доклади. Заместник-председателите и комисарите ще посетят държавите членки, за да се срещнат с правителствата, националните парламенти, социалните партньори и други заинтересовани страни, с които ще обсъдят констатациите в докладите.
Като следваща стъпка държавите членки ще представят своите икономически и социални приоритети на политиката в националните си програми за реформи и програми за стабилност и/или програми за конвергенция (за определяне на бюджетни приоритети) до средата на април с оглед на установените предизвикателства, като отчитат също и приоритетите в годишния обзор на растежа за 2018 г. и препоръката относно икономическата политика на еврозоната. Комисията препоръчва тези програми да бъдат изготвени с подкрепата на националните парламенти и всички основни заинтересовани страни, като например, където е уместно, със социалните партньори, регионалните и местните органи и организации на гражданското общество. През май Комисията ще предложи нов набор от специфични за всяка държава препоръки.
Контекст
Зимният пакет е част от европейския семестър — годишния цикъл на координация на политиките на равнището на ЕС. Той следва публикуването през ноември на годишния обзор на растежа за 2018 г. и на препоръката за еврозоната, с които се определят приоритетите на европейско равнище за следващата година. Сега пакетът измества вниманието върху националното измерение на европейския семестър.
Той се основава на най-актуалните данни от зимната предварителна икономическа прогноза на Комисията за 2018 г. и на анализите и препоръките в есенния пакет на европейския семестър за 2017 г. Докладите по държави ще послужат за основа за държавите членки при разработването на техните национални програми до средата на април и за Комисията при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки по-късно през пролетта.