София

За да можем да прогнозираме бъдещето на труда, трябва да си отговорим на три основни въпроса: пред какви промени сме изправени, с какви инструменти разполагаме и какви нови предизвикателства можем да очакваме. Отговори на тези въпроси търсихме в днешната международна конференция в София „Бъдещето на труда“, изводите от която обобщих заедно с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и вицепремиера Томислав Дончев.

Цифровата трансформация вече е непреодолим фактор в сферата на трудовата заетост. Търсенето на цифрови умения бързо нараства през последното десетилетие  – между 2003 г. и 2013 г. заетостта в сферата на информационните и комуникационните технологии е нараснала между 16% и 30% в 25 европейски държави и се очаква растежът да продължи. Създадени са допълнителни 2 милиона работни места за специалисти в IT сектора. От друга страна, някои от днешните работни места ще бъдат трансформирани, като прогнозите варират от 50 до 9%. Голяма разлика в прогнозните данни говори за необходимостта да имаме повече и по-точни данни, за да можем да реагираме навреме на промените.

Трябва да използваме потенциала на цифровите технологии за растеж, нови работни места и иновации, но и да не губим от поглед рисковете, свързани с бедност и социално изключване, особено в периферните райони. Разполагаме с инструменти за политически отговор на предизвикателствата, свързани с трансформацията на работните места. Един такъв инструмент е Европейския социален фонд. Предоставянето на възможност за обучения за цифрови умения може да помогне за предпазване от бъдещо обедняване и допълнителна периферизация на някои региони.

Изкуственият интелект трябва също да бъде високо в дневния ни ред, тъй като не можем да пренебрегнем факта, че ще е ключов двигател на ръста на производителността в бъдеще, преобразувайки много съществуващи бизнеси и работни места, но и създавайки нови.

Водещ момент, когато говорим за бъдещето на труда, е и отговорността на платформите. Въпреки че позволяват по-голяма гъвкавост, липсата на социална защита е особено остра сред работещите. Това е едно важно предизвикателство, за преодоляването на което са нужни общи усилия. В този контекст социалният диалог и ангажирането със социалните партньори в ЕС има ключова роля.

Но най-важното е да запазим човешкото лице на цифровизацията. Човекът трябва да остане този, който контролира и управлява технологиите. Нужно е да съхраним понякога трудния за намиране, но важен баланс между огромните възможности, които ни дават цифровите технологии, и свързаните с тях рискове. Заедно с комисар Тейсен ще обявим сформирането на експертна група на високо равнище относно влиянието на дигитализацията върху пазара на труда, която ще внесе допълнителен щрих към стратегията ни за справяне с предизвикателствата.

Източник: Европейската комисия