София, 31 май 2018 г.

За следващия дългосрочен бюджет (2021—2027 г.) Комисията предлага ОСП да бъде опростена и модернизирана.

Подплатени с бюджет от 365 милиарда евро, тези предложения запазват ОСП като политика за посрещане на бъдещите предизвикателства, за неотклонна подкрепа на земеделските стопани и селските общности, както и за водеща роля за постигането на устойчиво развитие на селското стопанство на ЕС и на амбициозните цели на ЕС за опазване на околната среда и във връзка с климата. С днешните предложения държавите членки ще разполагат с по-голяма гъвкавост, а и отговорност, при избора си къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП с оглед на амбициозните цели, които ЕС си поставя, за постигането на адаптивен, стабилен, устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, в който доходите на земеделските стопани се подпомагат целево и справедливо.

Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Общата селскостопанска политика е сред най-основните ни политики; тя има отражение върху ежедневието на всички европейци. Представените добре обмислени предложения ще допринесат за конкурентоспособността на селското стопанство и същевременно ще засилят устойчивото му развитие. С новия акцентиращ върху резултатите модел субсидиарността на държавите членки се увеличава, с което не само самата политика, а и проследимостта на резултатите, ще бъдат по-ефективни.“

Фил Хоган, комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони, заяви: „С днешните предложения Комисията изпълнява ангажимента си за модернизиране и опростяване на общата селскостопанска политика; за реално предоставяне на субсидиарност на държавите членки; за изграждането в Европа на по-стабилно селско стопанство; както и за залагането в политиката на по-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и с климата.“

Основните характеристики на предложенията на Комисията за модернизирана и опростена ОСП са:

1. Нов начин на функциониране: Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите, пред които са изправени техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности. Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15 % от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки. Равнопоставеността между държавите членки ще бъде осигурена от:

– национални стратегически планове за целия период, в които държавите членки ще посочат как посредством преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат деветте общи за ЕС социално-икономически и свързани с опазването на околната среда цели. Комисията ще одобри всеки план, за да се осигури съгласуваност и защита на единния пазар;

– Комисията ще следи отблизо как всяка държава изпълнява плана си и се доближава до съгласуваните цели.

2. По-справедливо подпомагане чрез по-добро целеполагане: Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани. Чрез външното сближаване Комисията продължава да полага усилия за по-справедливо разпределяне на преките плащания сред държавите членки. В допълнение:

– преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) ще бъде 100 000 евро. Целта на тази мярка е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията;

– малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар;

– държавите ще трябва да заделят най-малко 2 % от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.

3. По-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и изменението на климата: В предложените днес общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите. Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата; новата ОСП обаче ще изиска от земеделските стопани да набележат по-амбициозни цели посредством задължителни изисквания и насърчителни мерки:

– преките плащания ще бъдат обвързани с по-строги изисквания за опазване на околната среда и във връзка с климата;

– всяка държава членка ще трябва да задели част от отреденото ѝ финансиране за преки плащания за предлагането на екосхеми, с които земеделските стопани да бъдат подпомогнати да прилагат по-стриктни изисквания от задължителните;

– най-малко 30 % от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата;

– очаква се 40 % от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата; освен възможността да прехвърлят 15 % между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15 % за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).

4. По-широко използване на познанията и иновациите: Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията, по-специално посредством следното:

– бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научно-изследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката;

– насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място;

– засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации, с което ще се повиши качеството на живота в тези райони и ще се допринесе още повече за конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция.

Следващи стъпки

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и по секторните предложения е много важно, за да се ускорят максимално практическите резултати от финансирането на ЕС, а земеделските стопани да разполагат с необходимата сигурност при своите делови и инвестиционни решения.

Закъснения от рода на възникналите в началото на текущия бюджетен период 2014—2020 г. могат потенциално да попречат на земеделските стопани и на националните администрации да извлекат полза от приноса на новата ОСП – намалена бюрократичност, увеличена гъвкавост и по- осезаеми резултати. Всяко забавяне на одобрението на бъдещия бюджет би също така отложило стартирането на хиляди потенциални нови проекти в ЕС за подпомагане на земеделските стопани и селските общности, както и за решаване на широка гама въпроси – от засилване на опазването на околната среда до привличането на нови земеделски стопани.

Постигането през 2019 г. на споразумение за следващия дългосрочен бюджет ще осигури плавен преход между настоящия (2014—2 020 г.) и новия дългосрочен бюджет, а също така ще осигури предвидимост и непрекъснатост на финансирането, което е от полза за всички.

За повече информация Информационните документи и законодателните предложения се намират тук

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА: Oбщата селскостопанска политика след 2020 г. Повече информация за бюджета на ЕС за бъдещето се намира тук

 

Източник: Европейската комисия