Механизмът за възстановяване и устойчивост е в основата на плана за възстановяване на ЕС и ще осигури 672,5 млрд. евро за реформи в отговор на кризата.

По време на пленарната сесия през февруари депутатите одобриха правилата за Механизма за възстановяване и устойчивост, главната програма в плана на ЕС за икономическо възстановяване на стойност 750 млрд. евро. Парламентът и Съветът бяха постигнали предварително споразумение за инструмента през декември 2020 г.

Механизмът ще осигури мащабна подкрепа на страните в ЕС за преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията и за адаптиране на икономиките към екологично устойчиво и цифрово бъдеще.

Безвъзмездни средства и заеми

Парите ще бъдат предоставени като безвъзмездни средства и заеми. Безвъзмездните средства ще бъдат на обща стойност 312,5 млрд. евро по цени от 2018 г. (действителната сума ще бъде по-голяма с отчитане на инфлацията).

Разпределението на средствата по страни ще се основава на няколко критерии: на първия етап до края на 2022 г. те ще включват населението, брутния вътрешен продукт на глава от населението и безработицата за 2015-2019 г. След това вместо безработицата ще бъде взето предвид представянето на икономиката през 2020 и 2021 г. Комисията ще поеме ангажименти до края на 2023 г. за плащането на пълната сума на субсидиите за страните в ЕС; самото плащане ще стане до края на 2026 г.

По прогнозите на Комисията България ще получи 6,3 млрд. евро безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. Окончателната сума ще бъде ясна през юни 2022 г. въз основа на данните за растежа или спада на икономиката през 2020-2021 г.

Заеми ще се предоставят по искане на страните членки, като общата сума, които ще се разпредели до края на 2023 г., е 360 млрд. евро по цени от 2018 г. Размерът на заемите за всяка отделна страна няма да надвишава 6,8% от нейния брутен вътрешен продукт.

В какво ще се инвестират парите

В преговорите със Съвета депутатите настояваха, че страните ще трябва да използват средствата в съответствие с общите приоритети. „Средствата на ЕС за възстановяване ще отидат за приоритетите на ЕС. Възстановяването няма да е каса за национални политики и местни планове“, заяви Драгош Пислару (Обнови Европа, Румъния), един от докладчиците на Парламента, след обявяването на споразумението със Съвета.

Ейдер Гардиасабал (С&Д, Испания), която също е докладчик на Парламента, подчерта, че средствата ще се използват не само за облекчаване на непосредствените ефекти от кризата, но и за напредък по дългосрочни цели като изграждането на екологично чиста икономика и цифровизация. „Трябва да имаме предвид, че това е най-важната инвестиционна програма в предстоящите години, и трябва да използваме възможността (за реформи)“, каза тя.

Правилата изброяват шест приоритетни области, които ще получат подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост:

  • зеленият преход;
  • цифровата трансформация;
  • интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж;
  • социално и териториално сближаване;
  • изграждане на устойчивост и подготвеност за кризи;
  • политики за следващото поколение, включително образование и развитие на уменията.

Националните планове трябва да заделят поне 37% от бюджета си за мерки по отношение на климата и биоразнообразието и още 20% за мерки в областта на цифровите технологии. Правилата забраняват финансирането на мерки, които причиняват значителни вреди на околната среда.

Как ще функционира механизмът

За да получат подкрепа, държавите в ЕС ще трябва да подготвят планове за възстановяване и устойчивост, в които да предложат реформи и проекти за публични инвестиции за изпълнение до 2026 г. Тези планове ще бъдат интегрирани в ежегодния цикъл на икономическа координация, известен като Европейския семестър. Плановете следва да бъдат представени до 30 април.

Eвропейската комисия ще направи оценка на плановете и ще изготви предложение към Съвета със сумите безвъзмездни средства и заеми и целите, които следва да бъдат постигнати от всяка страна. Съветът ще трябва да приеме официално плановете.

Мерките, които страните вече са предприели в отговор на кризата от февруари 2020 г. насам, също могат да получат финансова подкрепа.

Плащания ще се правят след постигане на заложените цели в националните планове, но страните могат да поискат предварително финансиране в размер на 13% от общата сума, което да бъде дадено след одобрението на плана от Съвета.

Държавите ще дават отчет за постигнатия напредък два пъти годишно в рамките на Европейския семестър.

Демократична легитимност

В преговорите Европейският парламент оказа натиск за по-голяма прозрачност на процеса на одобряване и изпълнение на плановете за възстановяване. Договореният законодателен текст предвижда Комисията да изпраща националните планове и предложенията за решения едновременно на Парламента и на Съвета.

На всеки два месеца представители на Комисията ще могат да бъдат канени в парламентарните комисии за дискусия относно напредъка по плановете за възстановяване. Комисията също така ще трябва да представя годишни отчети по прилагането на механизма и други отчети за оценка.

Депутатът Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния), който е сред докладчиците за механизма, приветства включването на Парламента във всички етапи на процеса. „Това е добра новина… Механизмът за възстановяване и устойчивост ще има пълна демократична легитимност“, заяви той.

Носител на промяна

В пленарния дебат на 9 февруари тримата докладчици на Парламента подчертаха възможностите, които предоставя Механизмът за възстановяване и устойчивост за трансформиране на Европа.

„Нашето послание е ясно: помощта идва“, заяви Зигфрид Мурешан. „Подкрепата от Европейския съюз към засегнатите от кризата пристига. Тази подкрепа, тези пари са за преодоляване на кризата, но също така за да бъдем по-силни при следващата криза. Никога повече в бъдеще хората и фирмите не трябва да бъдат засегнати от криза по начина, по който бяха досега“.

Ейдер Гардиасабал посочи: „Искаме да се съсредоточим върху модернизацията, образованието, цифровизацията, ефективната публична администрация. Досега поради липса на финансиране тези идеи не бяха реалност. Сега ще имаме възможност да осъществим напредък в тези области само за няколко години. Без този механизъм щяха да бъдат нужни десетилетия“.

„Годината 2020 ще остане тъжен спомен за загуби, за липса на яснота, за страх и несигурност“, каза Драгош Пислару. „Но Механизмът за възстановяване и устойчивост е символ, история за перспективите, визията и за европейското единство. Това е, което искаме да запомни идващото поколение“.

Прочетете как ЕС подкрепя икономическото възстановяване в Европа.

Допълнителна информация:

Законодателно досие 

Страница на ЕК за Механизма за възстановяване и устойчивост (EN) 

Инфографика от Съвета (EN) 

Източник: Европейски парламент