Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. За да преодолее тези предизвикателства, Европа се нуждае от нова стратегия за растеж, насочена към превръщането на Съюза в модерна, ефективно използваща ресурсите и конкурентоспособна икономика, в която:

  • до 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове;
  • икономическият растеж не зависи от използването на ресурси;
  • никое лице или регион не са пренебрегнати.

Европейският зелен пакт е правилният път за постигане на устойчивост на икономиката на ЕС. Единственият начин това да се осъществи е да се  превърнат климатичните и екологичните предизвикателства във възможности във всички области на политика и да се гарантира справедлив и приобщаващ за всички преход. В плана са посочени необходимите инвестиции и наличните финансови инструменти, а също се обяснява как да се гарантира този справедлив преход.

Европейският зелен пакт предоставя план за действие за:

  • повишаване на ефективното използване на ресурсите чрез преминаване към чиста, кръгова икономика;
  • възстановяване на биологичното разнообразие и намаляване на замърсяването.

Главната цел на ЕС е да бъде неутрален по отношение на климата през 2050 г. За постигането на тази цел ще са необходими действия във всички сектори на икономиката, като например:

  • инвестиране в екологосъобразни технологии;
  • подкрепа на иновациите в промишлеността;
  • въвеждане на по-чисти, по-евтини и по-здравословни форми на частен и обществен транспорт;
  • декарбонизация на енергийния сектор;
  • подобряване на енергийната ефективност на сградите;
  • работа с международни партньори за подобряване на екологичните стандарти в световен мащаб.

 

Постигането на целите на Пакта изисква значителни инвестиции. Тези инвестиции налагат мобилизиране на публичния и частния сектор. Допълнителна подкрепа ще бъде оказана от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е европейската банка за климата. Чрез стратегия на Комисията за зелено финансиране, частният сектор също ще допринесе за финансирането на зеления преход.

Най-важното е, че ЕС ще предостави също така финансова подкрепа и техническа помощ, за да помогне на най-силно засегнатите от прехода към екологосъобразна икономика. Това ще стане чрез механизма за справедлив преход.

Борбата с климатичните промени и влошаването на състоянието на околната среда изисква усилия от всички. Изходната позиция на отделните региони и страни членки обаче не е еднаква. Чрез този механизъм ще се оказва подкрепа на тези региони, които са силно зависими от въглеродно интензивни дейности. Чрез него ще се подкрепят гражданите, които са най-уязвими спрямо прехода, като им се предоставят достъп до програми за преквалификация и възможности за заетост в нови икономически сектори. Той ще помогне за мобилизирането на най-малко 100 млрд. евро за периода 2021—2027 г. в най-засегнатите региони.

За да се реализира Европейският зелен пакт, е необходимо да бъде разработен набор от политики, които водят до същинска трансформация т.е. да се преосмислят политиките за снабдяване с чиста енергия в сферите на икономиката, промишлеността, производството и потреблението, мащабната инфраструктура, транспорта, храните и селското стопанство, строителството, данъчното облагане и социалните придобивки. За постигането на тези цели е важно да се повиши значението, придавано на опазването и възстановяването на естествените екосистеми, устойчивото използване на ресурсите и подобряването на човешкото здраве. Този набор от политики включва:

  1. Повишаване на амбициите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.
  2. Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия
  3. Изграждане и реновиране по енергийно и ресурсно ефективен начин
  4. От фермата до трапезата: създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система
  5. Опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие
  6. .Амбиция за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда

Освен това е необходимо и системно включване на устойчивото развитие във всички политики на Европейския съюз, като например:

  1. Осъществяване на „зелено“ финансиране и инвестиции и осигуряване на справедлив преход
  2. Екологизиране на националните бюджети и изпращане на правилните ценови сигнали т.е. използването в по-голяма степен на зелени инструменти за определяне на бюджетите ще спомогне да се пренасочат публичните инвестиции, потреблението и данъчното облагане към екологичните приоритети и премахването на вредните субсидии.
  3. Мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите
  4. Активизиране на образованието и обучението
  5. „Зелена клетва: не вреди” или иначе всички инициативи, свързани със Зеления пакт, постигат своите цели по най-ефективния и най-малко обременяващ начин, а всички други инициативи на ЕС са на висотата на „зелената клетва“ да не се нанасят вреди.

Какви ще са последствията от нашето бездействие

Въпреки новите предизвикателства, пред които сме изправени, не можем да си позволим да бездействаме. „Разходите за прехода ще бъдат големи, но цената на бездействието ще бъде много по-висока.“ казва Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия. Ако не предприемем действия по отношение на изменението на климата, в рамките на живота на нашите деца ЕС ще стане свидетел на:

  • Замърсяване
  • 400 000 преждевременни смъртни случая годишно, свързани със замърсяването на въздуха. Източник: Европейска агенция за околната среда, Качеството на въздуха в Европа — Доклад за 2019 г.
  • Горещини и суша
  • 90 000 смъртни случая годишно, причинени от горещини;
  • 660 000 допълнителни молби за предоставяне на убежище годишно в ЕС при повишаване на температурата с 5°C,
  • 16 % от видовете ще бъдат изложени на риск от изчезване при повишаване на температурата с 4,3°C. Източник: (1) Съвместен изследователски център на Европейската комисия, проект PESETA IV; (2) A. Missersrian & W. Schlenker, Asylum applications respond to temperature fluctuations (Броят на молбите за предоставяне на убежище се влияе от температурните колебания), Science, том 358, издание 6370, стр. 1610—1614, 2017; (3) IPBES 2019, Global Assessment (Глобална оценка)
  • Вода и наводнения
  • 40 % по-малко налична вода в южните региони на Европейския съюз,
  • Половин милион души, изложени на речни наводнения всяка година,
  • 2,2 милиона души, изложени на крайбрежни наводнения всяка година. Източник: Съвместен изследователски център на Европейската комисия, проект PESETA IV, предстои да се публикува
  • Икономически показатели
  • Прогнозни загуби от 190 милиарда евро годишно при увеличение на средната глобална температура с 30С. Източник: Carter и др., 2014 г.: Съвместен изследователски център, проект PESETA II, Climate impacts in Europe (Климатични въздействия в Европа)
  • Броят на хората по света, изложени на риск да бъдат принудени да напуснат домовете си вследствие на речни наводнения, може да нарасне на общо 50 милиона годишно, Източник: Центъра за мониторинг на вътрешното разселване, Assessing the impacts of climate change on flood displacement risk (Оценка на въздействието на изменението на климата върху риска от разселване поради наводнения), 2019 г.
  • Изменението на климата може да доведе до увеличение на цените на храните с 20 % през 2050 г.,
  • Броят на хората по света, изложени на риск да бъдат принудени да напуснат домовете си вследствие на речни наводнения, може да нарасне на общо 50 милиона годишно,
  • Икономическите разходи, свързани с причинената от горещините смъртност, могат да възлязат на над 40 милиарда евро годишно Източник: COACCH, The economic cost of climate change in Europe (Икономическата цена на изменението на климата в Европа), 2018 г.

Какво още прави Европейският съюз

Глобалните предизвикателства, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, изискват глобален отговор. Освен мащабните цели, които трябва да бъдат постигнати чрез Европейския зелен пакт, ЕС ще продължи да популяризира и прилага в световен мащаб амбициозни политики в областта на околната среда, климата и енергетиката. Той ще развие по-силна дипломация по линия на Зеления пакт с цел да убеди и подкрепи останалите да поемат своя дял в подпомагането на по-устойчивото развитие.  ЕС ще продължи да гарантира, че Парижкото споразумение ще остане основната многостранна рамка за справяне с изменението на климата. Европейският Съюз непрестанно използва своите дипломатически и финансови инструменти, за да гарантира, че зелените съюзи са част от отношенията му  със Западните Балкани, Китай, Африка и с други партньорски държави и региони, по-специално в Латинска Америка, Карибския басейн, Азия и Тихоокеанския басейн.

А каква е ползата за всеки един от нас

Следвайки политиките на Зеления пакт, държавите-членки на ЕС осигуряват по-чисто и добро бъдеще на всеки един от нас. Европейският зелен пакт ще подобри благосъстоянието и здравето на гражданите и идните поколения чрез:

  • По-чисти въздух и вода
  • По-добро здраве за настоящите и бъдещи поколения
  • По-здравословни храни чрез по-малка употреба на пестициди и торове
  • По-ниски сметки за енергия чрез санирани домове и обществени сгради
  • Алтернативен обществен транспорт и повече точки за зареждане на електромобили
  • По-малко отпадъци и повече достъпни продукти, щадящи околната среда

Европейският зелен пакт поставя началото на нова стратегия за растеж на ЕС. Той подкрепя прехода на ЕС към справедливо и благоденстващо общество, което отговаря на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, като подобрява качеството на живот на настоящите и бъдещите поколения. Никой не се съмнява, че този преход ще бъде сложен и дълъг процес, но всички ние ще успеем да се справим заедно – с малки, но категорични ежедневни стъпки. Защо да не започнем още днес?

 

Източници:

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG

https://ec.europa.eu/info/files/annex-roadmap-and-key-actions_bg

https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal

 

Цялата отговорност за съдържанието на настоящата публикация е на информационен център «Европа Директно» – Сливен. Мненията изразени в нея не отразяват официалната позиция на европейските институции.